Основното устройство на климатика е система от два радиатора, херметично свързани с медни тръби и компресор, които създава циркулацията на фреона в системата. Фреона постъпва на входа на компресора като газ с температура  10-20 градуса и 3-5 атмосфери налягане. Компресорът сгъстява фреона до 10-15 атмосфери, заради което той се нагрява до над 70 градуса. Нагреният фреон постъпва в кондензатора, където преминава в течна фаза и отдава топлина. Въздухът минаващ през кондензатора се нагрява и вентилатолът го изкарва навън. От кондензатора топлият фреон преминава в изпарителя през термоизолиращия вентил. Там течният фреон преминава в газообразно състояние. Този процес поглъща топлина и студеният въздух се изпомпва в помещението, което се охлажда. След това процесът започва от начало. Когато климатикът е на режим топлене, при протичане на процеса топлият въздух се изпомпва в помещението а студеният въздух се изкарва навън.  Всяка част от климатика си има точно определено предназначение, което е важно за цялостната дейност на климатика:


  • Компресор-създава движението на фреон в системата като засмуква газа и я вкарва в радиатора.
  • Терморегулиращ вентил-обръща режимите на климатика между отопление и охлаждане.
  • Вентилатор-създава въздушен поток, и в режим на отопление нагрява изстиналия фреон и изпомпва въздуха.
  • Кондензатор-извършва изпарението на фреон.
  • Филтър на фреона-намира се на входа на процесора и предпазва фреона при монтаж или ремонт.
  • Щуцерни връзки-тръбите, които свързват вътрешното и външното тяло.